СУФИЗМЪТ

СУФИЗМЪТ

Суфизмът е мистичната традиция в исляма. От него произтича една хилядолетна традиция, характерна със силна приемственост и културно наследство, което остава актуално през вековете. Като път за духовна реализация и постигане на святост и гносис е един твърде важен аспект на ислямското Откровение. Всъщност той представлява неговата сърцевина, неговото езотерично измерение. Това направление получило името си в един по-късен период и почерпило някои от постановките си от неоплатоническите и херметически доктрини, но същността на суфизма, неговите основни доктрини и методи произхождат от Откровението и са тясно вплетени с духа и самата форма на исляма.

Етимологически названието идва от дрехите, които последователите на учението обличат (тасаууф), което ще рече груба вълнена дреха. Може да се направи паралел и със „сафа”, което в превод ще рече „чисти”. Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, а най-активно присъствие в света има от VIII до XVIII век. Но според последователите му, това е учение което произлиза от самата древност и е една духовна спойка на човечеството. Известният суфистки шейх Ахмад Зарук (XV век) го определя като „наука, чиято цел е да поправи сърцето и да го отдаде изцяло на Бог.” А според един от най-прочутите суфи философи Ибн Аджиба суфизмът е „наука, чрез която човек може да пътува из Божественото присъствие, да пречисти душата си и да я разкраси с черти достойни за похвала“.

Суфизмът е една езотерична традиция, учение което се уповава на Божествената любов и обхваща широк спектър от вярвания и духовни практики с цел развитието на единни ценности и чисто сърце. Учението се разбира като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на приемственост и традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявление чрез феноменалната, исторически установена религия. Един суфи би бил съпричастен с вътрешните истини и учения и в други традиции и учения, за него това е неотменно. Това от една страна е нетипично за исляма, но именно той се явява като уникална среда за изявяването на същината на учението. Може да се каже, че един истински суфи не би се определил към религия, етнически произход, вярване. Там всичко е универсално, един Бог и всичките му проявления.

Правоверният ислям по своята същност е екзотеричен, а традицията на суфизма е езотерична. Отношението на ортодоксалната религия към суфизма е като към ерес, то е в разрез с ислямската доктрина което поражда доста сблъсъци с мюсюлманските традиционалисти. Именно това отхвърляне става причина за смъртта на философа Ал-Халладж през 922 г. Той е осъден на смърт заради разбирането, че е едно с Божествената Истина.

Суфите изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко сътворено, споделят идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Един от най-известните ислямски философи и авторитетни суфии Ибн Араби пише следното:

“Сърцето ми може да приеме всяка форма:
за монаха то би станало манастир,
за газелите - пасбище, за правоверния - Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов
накъдето и са свърнат нейните камили,
любовта ще си остане моята религия и вяра.”

За суфите не само любовта, но също и себепознанието води към познание на Бог. Философът Ал-Газзали казва:

„Истинското себепознание се състои в познаването на следните неща: какво си ти в себе си и от къде си се появил? Къде отиваш и с каква цел си наоколо? В какво се състоят истинското ти щастие и нещастие?”.

Суфите са мистиците на Исляма. Всеки порядъчен мюсюлманин очаква да види Бог след смъртта си, но суфите са нетърпеливи. Те искат Бог сега – момент след момент, ден след ден, в този живот. И те са готови да преминат през дисциплините, които правят това възможно. Има три вида съюз с божественото, които са известни в почти всяка религиозна традиция, те присъстват и в суфизма. Един от тях е екстазът. Той се състой в издигане на душата извън тялото и пренасянето и в по-висше ниво на съзнание, което се отличава драстично от нашето нормално състояние. Суфите наричат екстаза ,,духовно опиянение’’, тъй като опиянението от Бога отделя хората от обикновения материален свят. Другият важен фактор е аскезата. Според суфийските философи тя е силно необходима заради вътрешната битка на хората със ,,страстната душа’’, изкушенията и нечистотата на помислите. Аскезата е условие, за да се предприеме „небесното пътуване“, необходимо условие за да се преодолеят стереотипите на мисленето, неговата обремененост от двойствеността, тъй като обичайното ни съзнание е затворено, оковано в тези стереотипи. Вече хиляди години суфизмът предлага път, по който човек може да напредва към „големия край” - себереализацията или Бог реализацията. Според тях има десет задължителни принципа или компонента през които човекът трябва да премине за да се доближи до Божията същност:

- покаяние
- аскеза
- уповаване на Аллах - което означава и самоотричане
- самоограничение до най-необходимото
- усамотение
- дхикр - постоянно припомняне на Аллах
- съзерцателност
- търпеливост - която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),
- съзерцание - пълно съсредоточаване върху Аллах, върху пророка и Корана
- доволство

Суфизмът може да се нарече философия на любовта, път на посветеността и път на знанието. Не съществува систематичен подход към учението на суфизма и не всички учения на суфите могат да бъдат предадени с думи. Тяхната мъдрост може да бъде открита във философията, историята, поезията, изкуството, калиграфията, ритуалите, практиките, танцовите движения и молитви. Опитвайки се да обяснят своята традиция те си служат с метафори, които създават един специфичен суфи ,,жаргон’’. Така с течение на времето се оформя и техен собствен символичен език, с който те олицетворяват своята философия и състоянията на трансцедентните си изживявания, за да ги направят по-достъпни за обикновените хора. Някои примери за такива метафорични изразни средства са:

Възлюбен - Бог, възприеман като близък приятел, спътник и любящ
Бриз, ветрец - животодаряващия дъх на Възлюбения
Роза - вечната и съвършена красота на Възлюбения
Градина - метафора за красиво и хармонично състояние на съзнанието
Вино - нектарът на любовта, божествено опияняващото присъствие на Възлюбения
Виночерпец - душата
Дреха - тялото
Славей - душата, която възпява Възлюбения
Пиянство - да си обхваната от любов към Бог. Божествено чувство на екстаз.

Това са само малка част от метафорите, които суфите употребяват в своята философия.

Един от изследователите на ислямската цивилизация Цветан Теофанов стига до извода, че суфизмът не е доктрина, а път следван в лоното на тарика. Тарика е арабски термин, означаващ „път”. Той приема два смисъла в мюсюлманската мистика. В първият смисъл е сборник с принципи, който цели в рамките на суфистката мисъл да стигне до същността и да спечели благоволението на Всевишния, следователно и щастието, както в земния, така и в отвъдния живот. Във втория си смисъл, от XI век нататък, означава ансамбъл от ритуали за духовно обучение. По този начин суфизмът става синоним на братство, добива смисъла на общност, създадена по специални предписания, под ръководството на един и същи учител. Принадлежността към някое от тези братства води до пребиваването в суфистки манастир, за по-дълги или по-кратки периоди, много рядко за цял живот, като повечето последователи са женени. Философията на суфизма създава и налага правилата и етапите през които преминават поклонниците по пътя към мистичното. Ролята на шейха, който е главата на братството и на когото се дължи абсолютно подчинение, се състои в адаптиране на упражненията към духовните нужди и възможностите на учениците. Но връзката между учителя суфи и ученика е много по-тясна, от колкото възможната привързаност към един „ръководител на съзнанието” в обичайния смисъл на думата: не става въпрос само за преподаване на философия, съобразно способностите на човек, стремящ се към духовен живот, а за посвещенческата традиция, за съобщаване на едно духовно влияние, на един Божествен прилив, който може да дари само един представител на „верига” водеща към Пророка Мухаммад. Това посвещение се извършва чрез връчване на расото. По този начин ученикът става син на шейха. Освен това учениците се смятат помежду си за братя, обвързани и обичащи се с любовта на Бога. Те вярват, че когато си свързан с някого в братството това е по-силно от роднинска и кръвна връзка.

Заради своята философия и начина си на живот суфииското братство образува една сплотена общност, едно духовно братство, така че и най-скромният привърженик да се чувства свързан духовно с най-възвишеният и екзалтиран йерофант: връзката по между им не може да бъде разкъсана, защото това е брак между души, който е сключен на небето.


Мевлана Джелаледин Руми и мевлеви философията

Както вече споменахме суфите намират израз на ученията си по много начини, в това число поезията и словото. Може би най-известния творец, учител и философ в суфи традицията е Мевлана Джелаледин Руми. От него произлиза и прочутият по цял свят орден на дервишите мевлевии.

Руми е роден в през 1207 г. в град Балкх, намиращ се на територията на днешен Афганистан. Той се ражда в семейството на известен по това време философ и мистик наричан „Султана на знанието”. Младият Руми израства в средата на учените и мистиците на Исляма, което в последствие го превръща в един от най-видните и напредничави философи на своето време. След смъртта на баща си Джелаледин Руми заема неговото място и без никакви затруднения се превръща в новия ,,Султан на знанието’’.

Наглед съдбата му на ислямски учител философ изглежда ясна, докато не се случва нещо, което ,,разтърсило душата му и отворило в него непресъхващ извор’’. От тогава той преоткрива своите възгледи и създава една новаторска за своето време философия, която разнася славата на ислямската езотерична традиция по цял свят..

Става въпрос за запознанството му със странстващия дервиш Шамс от Табризи. Обстоятелствата около заветната първа среща се описват различно от изследователите. Шамс се появява в живота на Руми като божествен пратеник, който здраво „разтърсва душата му”, издърпвайки я от летаргията и илюзията на материалния свят. Именно тази среща слага началото на философското учение на дервишите мевлеви.

Братство на дервишите мевлеви

Против наложилото се мнение, че в исляма не може да има монашество, общностите на мистиците се оформят като братства. Всяко от тях се превръща в път, следване на непрекъсната традиция, положена от учителя. В тези братства е широко разпространена аскетична практика и придържането към принципа за непритежание. Именно тези братства, нетрадиционни за ислямската религия наподобяват по облик ордените на бедните монаси, известни от други религиозни култури. Според суфиите монашеството е "в сърцето на всекиго". За първообраз на дервишеско братство се приемат сподвижниците на Мухаммад, с които той напуска Мека и се заселва в Медина. Начинът на живот в дервишеските братства в средновековната мюсюлманска култура не подлежи на публично разискване, така че за него не е известно много.

Кои всъщност са дервишите? Дервиш или дарвиш буквално значи, ,,който ходи от врата на врата’’. Те просели, за да получат унижение на този свят и за да се отрекат от материалното, като се сближат с духовното. На дервишите е забранено да просят за себе си, а изпросеното даряват на бедните.

След смъртта на своя духовен учител Шамс, повлиян от дълбоката скръб, Руми създава сама (или сема), която представлява духовен концерт, но не само литургична служба, а и израз на негова спонтанна емоционална изява. Именно това е прословутият танц на дервишите. Според Руми танцът с въртене около собствена ос е начин духът да се освободи от тежестта на телесното и да се устреми към божественото. Танците в Мевлевия са като небесен полет. Преди и след завършването на всеки цикъл от ритуалния танц се рецитират религиозни стихове от Корана и се извършват съсредоточени молитви. Танцуващите въртящи се дервиши са облечени в специални дългополи бели дрехи. Темпът на танца отначало е бавен и постепенно се ускорява. Не се правят произволни движения, нищо не отклонява танцуващия от пределната му концентрация. Танцът се съпровожда от ритмична музика и смисълът му е да доведе до състояние на екстаз. Противно на истинския смисъл, който носи този танц, някои несправедливо го обявяват за обикновена религиозно-сектична проява, без дори да се опитат да вникнат във философския му подтекст.

Орденът, създаден от Мевлана Руми, а именно „братството на въртящите се дервиши мевлевии” е един от най-емблематичните за суфите. Мевлевиите дълги векове наред са били на почит между султаните и са притежавали особената привилегия да връчват сабята на султана, когато той се възкачвал на трона. Въпреки това те били близки и с най-обикновените хора. Обкръжението им е съставено от занаятчии, селяни, аргати. Както вече споменахме мевлевиите не правят разлика между религиите или сектите, осъждат всичко крайно и по този начин влияят на народа. Групи от дервиши пътуват заедно, посещават най-бедните махали, подпомагат населението, танцуват с него сама и благодарение на това бедните забравят теглото си. Дори и жените по някога участват в сама, което е било крайно немислимо за догматичната религия.

Като цяло философията, музиката, танците и поезията на мевлевиите имат огромно влияние в обширната Османска империя – от Азербейджан до Виена. Те разпространяват учението си посредством своите пътувания по всички краища на империята. В продължение на векове се строят техни духовни центрове дори и в най-отдалечените кътчета на империята, а тяхната философия се чете и анализира в многобройни преводи и коментари, без да е необходимо да се знае персийският език, на който е написана.

Както вече споменахме, следването на пътя според философията на суфите включва определени практики, целящи съединяването на ученика с Бога. В техните духовни центрове се съблюдават строги правила и се изпълняват практиките и упражненията дадени от учителя. Уединението в исляма трае 40 дни, докато при мевлевиите то продължава 1001 дена. Друг важен момент е молитвата. Тя има дълбок смисъл и според мевлевиите преминава през трите етапа на знанието: ilm-al yakin (получено знание, от другите или от учение), ayn-al yaqin (да знаеш, наблюдавайки себе си) и haqq-al yakin (знание натрупано чрез различни преживявания, гносис). По време на самата молитва има четири движения, всяко едно с определен ритъм. В началото, по времето и в края на молитвата, дервишът свидетелства за божественото съществуване, единство, величие и сила. Молитвата при суфите има за цел пълното смирение, единство, и разтварянето на Аза във Възлюбения. Това е състоянието, известно като нирвана в будизма и fanna fillah в исляма. Молитвата на суфите не е път на оттегляне от света, а път на търсене на Божественото, съчетан с динамичната активност в материалния свят.

Суфизмът и неговата философия са нещо обширно и необхватно. Те дават възможност за духовен растеж, възможност за изява на любовта, съзнателността и щедростта. Това е едно духовно учение, което идва от далечно време, но е автентично и днес. В западната философия, от Платон до Хайдегер, мисълта се мести в полето на един постоянен конфликт: дуалността душа-тяло, субект-обект. А целта на суфиите е да открият едно измерение отвъд всяка двойственост, присъединяващо така универсалния аспект на дълбинното съзнание. Мистичната интуиция се открива, казва Гьоте, като впечатление. Тя е мълниеносно задържане, в което се премахва чувството за време. Едно такова пряко възприемане се придружава от чувство за присъствие, понеже когато душата среща вечността, трансцедентността е тази, която нахлува там и която тя приема и разпознава като такава. Това присъствие е определено като „присъствие на сърцето като доказателство за интуитивната вяра по такъв начин, че скритото има същата мощ като видимото.

Източник:filosofon.log.bg/article.php?article_id=60324

Джалаладдин Руми - Маулана,Учителя

Джалаладдин Руми - Маулана,Учителя - изтъкнат ислямски учен.

През 1244 година Руми се запознава с Шамс,пътуващ дервиш с необичайни възгледи и еретични възвания.

Тази среща преобразува живота и на двамата.

След като среща невероятния си съратник,Руми се преобразува от духовник традиционалист в убеден мистик,страстен поет,защитник на любовта и родоначалник на екстатичния танц на въртящите се дервиши,с което дръзва да се освободи от всички общоприети правила.

Руми се обявява за всеобща духовност,като отваря вратите си за хора от всякакво потекло.

Вместо насочения навън джихад -определян като "война срещу неверниците" и воден от мнозина и в онези дни,и днес,-Руми ОТСТОЯВА НАСОЧЕНИЯ НАВЪТРЕ ДЖИХАД,В КОЙТО ЦЕЛТА Е ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ СОБСТВЕНОТО СИ ЕГО,ИЛИ NAFS ,И НАКРАЯ ДА ГО ПОБЕДИМ.

Шамс казва:"Недей да съдиш начина,по който другите общуват с Бога.

Всеки си има свой начин и своя молитва.

Бог не приема думите ни за чиста монета.

Той се вглежда дълбоко в сърцата ни.

Важни са не церемониите и обредите,важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти."

От книгата на Елиф Шафак - Любов



Още:

http://aziszahara.blogspot.com

РУМИ,Джалал ал-Дин Мохамед

РУМИ, Джалал ал-Дин Мохамед (наричан още - Мевляна, "нашият господар"). Ирански (персийски) суфи мистик от първа величина, както и епохален поет, живял през XIII в. от н.е.
Родeн e в. Балх, днешен Афганистан, в семейството на популярен ислямски богослов и умерен суфи - Бехаедин. Принуден да емигрира, баща му стига до Мала Азия (Рум) в гр. Коня. Р. получава широко религиозно и научно образование. След смъртта на баща си заема мястото му в аристократическия двор.
Собствените му житейски и духовни опитности и народните страдания от монголските нашествия подтикват Р. към по-радикални форми на суфизъм и стават причина за конфликти с клерикалното духовенство, както и за смърта на единия му син и на духовния му наставник — Шамс Табризи. В последните години на Р. най-близък негов приятел е Хусамедин, който записва неговите произведения.
Гробницата на Р. в Коня, днешна Турция, се посещава и до днес от многобройни поклонници от различни култури по света. Р. и неговия син Бахудин (Султан Велед) се считат за основатели на ордена "въртящи се дервиши" (мевлеви), по името на динамичната медитативна техника, практикувана от Р.
Най-важното произведение на последния — „Маснави-е-Малави“ („Духовни стихове“), 6-томна нравствена поема (в разнообразни форми - касиди, газели и рубаи), е разглеждана от много суфии като втора по важност след Корана (т.нар. "персийски Коран"). Съчетаваща идеализъм и практицизъм, в нея Р. въздига идеята за ценността на всеки човек, независимо от земното му величие, протестира срещу религиозните формалисти и схоластици. Държи се много на вътрешната чистота ("Стани огледало"). Други негови важни книги са поемата „Диван на Шамс“, посветена на духовния му Учител и прозата „Фихи ма фихи“ ("Съдържащ това, което съдържа"), разглеждана от философите като пантеистична творба. В днешно време произведенията и идеите на Р. придобиват планетарна значимост - както в литературата, така и в много от теченията на универсалната духовност. Показатен е например фактът, че Р. е най-четеният в Америка поет за 90-те г. на 20 в.

Из "Интелектът говори, любовта знае":

Нека ти кажа какво е да си влюбен.
Ти вървиш през водопад, а той се състои от кръв, повече прилича на завеса от кръв.
Преборваш пътя си през нея. Понякога замижаваш с очите си, затваряш устата си и задържаш дъха си. Накрая, когато достигнеш другата страна, виждаш поле от цветя, чуваш пеещи птички, лек ветрец си играе с косите ти, усещаш крилете на пеперудите как пърхат срещу теб.
Тази градина, приятелю мой, е любовта. Сега вече знаеш защо казваме: "За тези, които търсят любовта, има много работа за вършене".
Засмях се, когато чух интелектът да казва: "Има само шест посоки и извън тях няма нищо. Това е границата, няма нищо отвъд това, което виждаме".
Любовта каза: "О, мой приятелю, има пространство отвъд и аз съм ходила там много пъти."
Интелектът видя пазар и започна да се пазари. Любовта видя същия пазар, но видя също и сто други удивителни места отвъд това…
Влюбените може да изглеждат в голяма беда , но те вътрешно празнуват. Коравосърдечните хора на ума са вътрешно в огромно опустошение.
Интелектът каза: "Не прави оше една крачка към унищожение, там има само тръни".
Любовта каза на интелекта: "Всички тези тръни са вътре в теб самия."
Бъди тих и издърпай тръна на живота вън от стъпалото на сърцето, докато не видиш вътре в тебе това поле от цветя…

СУФИЗЪМ, араб. تصوف, taṣavvuf; перс. عرفان, erfan. Езотеричен ислям, духовно течение, възникнало скоро след установяването на мюсюлманството. Това мистично течение включва широк набор от вярвания и практики, посветени главно на Божествената Любов и отдаването Й. Суфи ордените (тарики) са ъвзникнали вероятно в Близкия Изток, но днес има последователи из цял свят. Според теософията на С., космосът е излъчване на единствения, и той е създаден и съществува в непрекъснато движение. Затова суфи мистиците се въртят в кръг ,под ритъма на ударни инструменти. Този ритуален танц е бил практикуван и доразвиван от дервишите. Отдава се значение и на поезията (вж. ос. Руми), на особени звукове, подобни на източните мантри (зикри). Във всички случаи е важен духовният наставник - шейх или муршид, който показва пътя към пречистване на душата и приближаването й към Бога.

О, Боже, ако ти се моля поради страх от преизподнята, то нека да изгоря в нея. И ако ти се моля, надявайки се на рая, изключи ме от него. Но ако ти се моля заради Теб самия, не ме лишавай от вечната си красота!
(Рабия Ал-Давия)

ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ-II - МЕЖДИННИ

В този раздел ще бъдат кратко описани някои индивидуални и социални техники, за които (поради разл. причини) не можем да твърдим, че са лесни за правилно и безопасно самостоятелно следване. Това, разбира се, не ги прави по-малко важни за духовно стремящите се, които под съответно ръководство са навлезли в тях и са установили, че конкретно за тях те са безопасни и резултатни. (Описанието им за непрактикувалите ги може също да помогне - чрез предизвикване или не на предварителен вътрешен отклик). При възникване, от друга страна, на проблеми, могат да се имат предвид изброените противопоказания и странични явления, които са базирани върху редица опитни, физиологични и психологични съображения.

---

СУФИ - ЗИКРИ: КАЧЕСТВА И ЗВУКОВИ СИМВОЛИ

Зикрите са думи и звуци на арабски, често от Корана, но те притежават и езотерично значение. Те се възприемат и като молитви (имена на Аллах - също при ортодоксалните мохамедани), и като цялостни медитативни практики (при суфите), свързани със съответна съзнателна настройка, определени движения и начин на дишане (вдишване със звук, за който се счита, че прочиства енергийните канали). Тези звуци, напявани известно време, обхващат спектъра на всички човешки преживявания. Човек трябва да се абсорбира в тях, да навлезе в много измерения и, ако е възможно, да мине отвъд тях. Считат се за много мощно средство за енергийно и духовно пробуждане и не се препоръчва усиленото практикуване на повечето от тях (самостоятелно или в група) без наличието на опитен ръководител. Обикновено той преценява продължителността и последователността при изпълнението на отделните зикри в зависимост от това, дали се ползват при начинаещи или напреднали, за "отваряне на сърцето", енергизиране, хармонизиране или лекуване. От 99 основни зикра, около 30 са често използвани. Можем да ги разделим условно на 7 групи - според централния смисъл, който предават:
1. ЕДИНСТВО. В суфизма Аллах се разглежда като единствен Бог, но не противопоставен на "други богове". Основният зикър Ла Иллаха Илаллах (Няма друг Бог освен Аллах), както и Ищаллах Мабуд Аллах (Бог е любов, любящ и любим), както и простото Аллах, спадат към тази категория. Необозначимият с думи зикр ХУ (понякога с дълга гласна), който означава призоваване на Единственото Съществувание, се употребява в редица суфи и Ошо техники.
2. КРАСОТА, ВЪЗХВАЛА. Тук могат да се причислят много зикри: Йа Джамил (Красота), Хабиб Аллах (Любим), Йа Вали (Приятел), Субхан Аллах (Блаженство, хвала на Бога), Бисмиллах Хи Рахман Хи Рахим (Аллах милостивият, щедрият - в някои техники се използва без първата дума). Простото МММ… (изпълнява се подобно на пранаямата Брамари в йога) е непреводим с думи символ за възхвала на Неизразимото.
3. СИЛА И ЖИВОТ. Зикри като Аллах Ху Акбар (Аллах е всемогъщ), Йа Малик (Ти си Кралят) и Хай (Живот) попадат в тази група.
4. ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ, ИСКРЕНОСТ. Краткото Кун (Бъди!) се прилага за събуждане на усета за собствения път в живота, а Йа Рашид (Право към целта) - за концентриране на всички сили в една точка.
5. ОТДАВАНЕ. Според суфите то не противоречи на устремеността, а е техника за други ситуации. Тук спадат Йа Кудуз (Дух), Йа Фатах (Отваряне на сърцето) и Хаста Ха Фируллах (Покайвам се).
6. ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТ. Свойство на Абсолюта, изразявано чрез зикрите Фана (божествена празнота), Йа Кхайум (Вечният) и Йа Батин (Скритият).
7. ИМАНЕНТНОСТ. Присъствието на Абсолюта в проявлението, изразявано чрез Бака (видимия свят), Йа Хайо (Вечно променящият се) и Йа Азим (Явният; когато се прави по двойки, смисълът е: колко красиво се показва Съществуванието през теб!)

ВЪРТЕНЕТО НА СУФИТЕ

То е по-специална разновидност от групата на танцовите медитации и е една от най-мощните техники (поне в началото е добре да се прави под надзора на опитен наставник; ред нарушения във вестибуларния апарат, тежки неврологични болести и някои фобии могат да бъдат противопоказани за започване на практиките).
Въртете се с отворени очи, както например се въртят малките деца, все едно че вътрешното ви същество е станало неподвижен център, а тялото ви и всичко наоколо се движи около него. (Напредналите могат да го правят и със затворени очи). Препоръчва се известно време преди въртенето да не поемате храна или напитки. Най-добре е да сте с боси крака и широки дрехи. Медитацията е разделена на две фази - въртене и почивка. Предварително направете поклон на Съществуванието и се завъртете няколко пъти с ръце, кръстосани върху областта на сърцето. Въртенето се прави на място и по посока, обратна на часовниковата стрелка, дясната ръка вдигната нагоре, дланта нагоре, лявата ръка оставена долу, с дланта надолу. (Хора, които чувстват дискомфорт при въртенето обратно на часовниковата стрелка, могат да се въртят по нейната посока.) Нека тялото ви е релаксирано и дръжте очите си отворени, но нефокусирани, така че образите да остават неясни и течащи (фиксирането на околен обект води до световъртеж, залитане). Не забравяйте да дишате (специално гаденето често може да се предотврати чрез дълбоко дишане с пълно издишване). Останете тихи...
Първите няколко минутш се въртете бавно. След това постепенно увеличавайте скоростта, докато въртенето ви завладее и станете кръговрат от енергия - периферията е буря от движения, но свидетелят в центъра - тих и неподвижен. Когато се завъртите толкова бързо, че не можете да останете прави, тялото ви ще падне от само себе си. Не превръщайте падането в решение от ваша страна, нито се опитвайте да нагласите предварително приземяването; ако тялото ви не е напрегнато, ще се приземите леко и земята ще поеме вашата енергия. Веднъж щом сте паднали, започва втората част на медитацията. Затворете очи и се обърнете по корем, така че пъпът ви да бъде в контакт със земята. (Ако някой чувства силен дискомфорт, лежейки по този начин, може да легне на гръб.) Чувствайте как тялото ви се слива със земята, като малко дете, притиснато към гърдите на майка си. Останете тихи и неактивни най-малко 15 мин.

---

ДИАДИЧНИ КОАНИ

Този тип медитации понякога се обединяват под названието "интензив просветление" Това най-често е техника основана върху изследване на коана “Кой съм аз?” Работи се по двойки (диади), в които единия е активен, а другия пасивен партньор. Всяка диада (двойка) работи 45 мин., след което следва смяна на партньора. По време на всяка диада, при сигнал на гонг партньорите сменят ролите си – от пасивен на активен и обратно. Диадата се започва от пасивния партньор, който поставя коана на активния партньор с думите: “Изживей директно: Кой си ти?” Активният партньор се опитва да доживее себе си директно, прави "гмуркане" в себе си, изследва интензивно, опитва се да почувства себе си, след което комуникира искрено резултата, плода на изследването, преживяването на пасивния партньор, без да цензурира, увърта или украсява. Пасивният партньор изслушва внимателно, опитвайки се да разбере позицията или преживяването на другия от неговата гледна точка, без да преценява комуникацията му. Той в никакъв случай не коментира, нито реагира, т.е. не потвърждава, нито отрича чутото. Точно като празната флейта, като канал той приема и отпуска комуникацията на активния партньор. Щом активният партньор завърши със своята комуникация, пасивният поставя коана отново - и следва същото… При сигнала на гонга активният партньор завършва комуникацията си и пасивният му партньор благодари, след което сменят ролите си. В края на диадата двамата изразяват благодарност. Следва кратка пауза, смяна на партньорите и нова диада, според програмата на интензива. Работи се цял ден - от сутрин рано до вечерта. В паузите, по време на храна или други активности участникът продължава да изследва “Кой съм аз?”. Той заспива изследвайки... Целта е да се достигне до директно, непосредствено преживяване на истината. Ако някой от участниците преживее нещо извън полето на познатото за него, той го комуникира с инструктора на интензива. Много пъти в живота сме се отваряли и споделяли и сме били наранявани, но това не се случва на интензива. Участниците не коментират един друг в своите комуникации, нито правят лични забележки. За време на дневната програма на интензива може да има паузи за ходеща медитация, в която участниците ходят в тишина концентрирани върху изследването “Кой съм аз?”
През целия интензив всяко действие е извършвано с тази концентрация върху опит за директно преживяване на своята същност. Няма никакви разговори с другите участници, нито телефонни разговори или кратки съобщения. Не се допуска също ядене на месо, пиене на кафе, алкохол, пушене, ползване на наркотици, стимуланти или силни медикаменти. Участниците не бива да са минавали психиатрично лечение, нито да страдат от или да имат симптоми на слабо сърце. Едно от най-важните неща за създаване на благоприятни условия, в които преживяването на истинската същност да е възможно е стриктното спазване на техниката. Коанът не бива да бъде променян или сменян с друг. Другото е отвореността. Това е готовността за промяна, гъвкавостта да открием нови неща за себе си, да отидем отвъд всичко, което знаем за себе си, комуникирайки искрено всичко което се появи като резултат на изследването. Комуникацията трябва да бъде изявена, с цел да бъде разбрана от партньора, без обаче да наранява или персонализира друг участник. Тъй като изискванията по време на интензива са много, най-добре е той да се повежда в групово усамотение, особено сред природата.

---

ДЕЗОБУСЛАВЯНЕ - ДЗЕН МЕДИТАЦИЯ

Най-разпространената техника от този тип може да се практикува, освен интензивно в съответната среда, и по малко при сякакви житейски условия. Именно в този си втори вариант тя е класирана в този раздел.

ПОМЕЩЕНИЕТО. Като за начало е добре да се ползва тихо помещение с равен и чист под. Преди медитацията е добре да бъде почистено и проветрено. Можете да си запалите ароматна пръчица, да окачите вятърно звънче или да аранжирате цветя, да се настроите с подходяща спокойна музика. Създайте обстановката, която ви харесва, но без натрапчиви миризми и ярки цветове. Можете да си постелете някакво одеало. Пригответе още едно одеало или възглавница, които ще са ви необходими за подпъхване под вас, когато застанете в поза за медитация. Ако ви е трудно в началото да седите на пода, можете да използвате стол - но той трябва да бъде без облегалка и седлото да не е нито много високо, нито много ниско, за да можете да седите на него удобно и с изправен гръб. Измийте ръцете и лицето си и изплакнете устата. Спрете ароматната пръчица, затворете прозореца, ако е студено и спрете музиката, ако сте пуснали такава. Свалете си обувките ако ще седите на пода. Ако е възможно, се разделете и с чорапите. По вас не трябва да има никакви накити, мобилни телефони, стягащи дрехи. Уверете се, че в следващите (поне) десетина минути никой няма да ви безпокои.
В последствие, когато се научите по-лесно да успокоявате ритъма на своята душа, няма да са ви необходими толкова много приготовления. Целта на дзен е да ви отведе в едно постоянно състояние на покой, без значение какво се случва в заобикалящата ви реалност.
ПОЗАТА. Съществуват много пози за медитация - по-трудни и по-лесни Ако до сега не сте го правили, може би в началото ще предпочетете да седнете на стол - с изправен гръб, без да кръстосвате или разкрачвате краката си. Ако все пак изберете пода, удобна е “браминската поза”. Прилича на турско седене, само че краката не се превиват един под друг. Седнете така, че пред вас да няма нищо, което да ангажира вниманието ви. Един от предпочитаните варианти е на два-три метра пред медитиращия да се простира гол под и стена без шарки и украса. Ако изберете да седнете на пода, тежестта на тялото ви трябва да се носи главно от три точки. Това са седалищната част и двете колене. Тъй като при нормални обстоятелства функцията на коленета се изземва от бедрата, ние ще подпъхнем одеалото или възглавницата, за които споменахме, под седалището. Това ще повдигне тялото ви така, че коленете да опрат в пода. Второ, ще прибутне таза ви напред, което ще изправи гърба в основата му и ще ви помогне да дишате по-дълбочинно. Добре е да отпуснете раменете си надолу и така да изправите врата. Цялостното усещане, което ще получите, е като че сте се изпъчили. Разбира се, не се насилвайте в тези неща и особено в областта на гръбнака. Трябва да сте добре изправени и отпуснати. Що се отнася до ръцете, препоръчва се такова упражнение. Изпънете ги хоризонтално напред, с длани, обърнати една към друга. После, както сте се протегнали, срещнете пръстите на лявата и на дясната си ръка, като образувате с ръцете една голяма окръжност пред себе си. Бавно спуснете надолу тази окръжност, а пръстите на лявата ръка нека да легнат върху пръстите на дясната. Докоснете палците си отгоре и си представете, че държите нещо важно в образувалия се воал. Държите го до областта на корема, малко над скута. Помнете, че ръцете ви трябва да описват кръг и внимавайте за позата на дланите. В дланите си държите две важни яйца и в никакъв случай не бива да ги изпускате, нито да ги стискате много. Тази поза на ръцете е специален енергиен възел, който ще ви служи в медитацията. Сега идва ред на главата. Първо, преглътнете слюнката си и сложете езика опрян леко на горното ви небце, точно зад зъбите. Това също е енергиен възел. Както гърбът ви е изправен, изправете и главата. Повечето хора при това вдигат главата си някак нагоре, като че мечтаят. Заради това се постарайте брадичката да бъде изтеглена назад. Това ще подчертае общото ви усещане за изпъченост, но и ще изправи гръбнака ви чак до шийните прешлени. По-късно ще усетите горната част на главата си като купол, чийто център трябва да сочи право нагоре.
Не е необходимо да затваряте очите си, но ако умът е силно възбуден, това може да е добре да се прави в началото. Дзен се интерпретира от някои като особен вид вглеждане в заобикалящата ни реалност. Разбира се, не е необходимо да се вторачвате, но един отпуснат и спокоен поглед в празния под на метър - два пред вас е достатъчен. Всъщност, няма точно да гледате, да разглеждате, а просто трябва да оставите погледа да се рее.
ДИШАНЕТО. За дзенската медитация се ползва дълбоко (пълно) дишане и бавно дишане с корема. Изправената поза, при която тазът е избутан напред, максимално добре отваря тази област и й позволява удобно да допуска въздуха дълбоко, в най-долната част на дробовете. Това е особено полезно за съвременния човек, който твърде често въобще не вентилира тази част от тялото си и я оставя да заболее от застоялост. Вдишването и издишването става през носа. Представете си как въздухът преминава през един тесен канал от носа към гърлото ви, горната част на гърдите и достига до долу, където е едно по-широко място. Там коремът се разширява надолу и настрани, също като хрилете на риба и се изпълва с въздух. Вдишването става с едно леко усилие надолу и настрани, без стандартните усилия напред (горната част на гърдите) и нагоре (ключиците), с които хората обикновено дишат. Това може би в началото ще ви бъде трудно, особено ако сте жена (мъжкото тяло е по-удобно устроено за дълбоко коремно дишане.), но с практиката постепенно ще го овладеете. Постепенно ще усетите как неизползваните дълбинни капацитети започват да се разгръщат и да поемат въздух с пълния си обем. Тогава леко задръжте поетия въздух, постойте така, докато ви е приятно и бавно започнете да го изпускате. Изпуснете целия въздух, почувствайте как целият ви дихателен обем се е свил. И едва когато усетите, че всичкият въздух е отлетял, дайте си онова леко усилие надолу и настрани, за да вдишате дълбоко и да изпълните цялата долна част. Когато напреднете, ще усетите как една точка дълбоко в стомаха ви оживява и започва да пулсира. Това е събуденият ви енергиен възел, който започва да възобновява функциите си. Дишането трябва да става бавно. Когато започвате медитация, първо застанете добре в позата си. Отпуснете се и си дайте няколко секунди. После изхвърлете всичкия въздух, до последната капка и поемете бавно през носа. Когато областта на корема ви се напълни, задръжте за малко. После започнете много бавно да изпускате. Изпускайте дълго време. Разбира се, това не бива да ви кара да изпитвате недостиг на въздух. Постепенно ще се учите да забавяте дишането. Това е свързано също с пулса и кръвообращението.
СЪЗНАНИЕТО. Целта на медитацията е да преодолее непрестанния поток от мисли и оценки. Когато премахнем всички обяснения за нещата, остават самите неща. Това е целта на дзен - изчистване на съзнанието от всички предразсъдъци, които подтискат в непрогледна мъгла възможностите за непосредствено и ясно проглеждане към реалността. Самата реалност се счита за истински извор на откровението, в който можем да намерим целия смисъл. Но такова просветено виждане е възможно, едва когато престанем да използваме нашите предварителни категории. Всички те са просто човешки ориентири, които в космичен план не означават нищо. Първоначално различаваме и най-финните детайли, докато накрая остава само едва доловим контур. Всичко преминава в Празнотата. Мисълта трябва да изчезне. Но само този, който не се е опитвал да направи това, само той не знае колко трудно е да се постигне. Всеки път, когато се съсредоточим и си кажем, че сега няма да мислим, се улавяме в един парадокс. “Няма да мисля” само по себе си също е мисъл. И нейното поддържане в съзнанието като решение, което сме си поставили, е в противоречие със стремежа към не-мислене. “Добре”, казваме си и премахваме тази мисъл. Сега сме спокойни, че сме изпълнили условието. Реем се безметежно в пространството пред нас, дишаме дълбоко с долната си част и тежим върху нашите три точки. Всичко е наред, главата е изправена, езикът е на небцето и ръцете ни образуват красива овална мудра. И точно в този момент се улавяме как мислим! Отново се връщаме към нашето решение да не мислим, отново осъзнаваме, че то самото също е мислене... Мисълта може да се преодолее, като се концентрираме върху дишането. Почувствайте как тече въздухът. Той първо преминава през вашите ноздри, прониква в тях и отива навътре. Надолу въздухът достига до разтварящото се пространство. Докосва се до точката Хара в нашия корем и тя много скоро ще започне да се вълнува от това. После въздухът се връща нагоре, за да напусне едва забележимо през ноздрите ни. Представете си как коремът се свива и се разпуска, свива се и се разпуска, в едни безкрайни цикли на пълнене и изпразване, на поемане и отдаване; едно безспирно текучество. С дишането си доставяме най-финните енергии - ето защо е толкова важно да дишаме дълбоко и бавно. Представете си енергията като цветни прашинки, които пулсират из въздуха. Вие ги приемате в себе си, докато дишате. Когато вдъхнете дълбоко, те достигат до долу и започват да събуждат центъра ви. Издишвате бавно, за да не би образуващото се течение да издуха някоя от прашинките навън. Така задържаме енергията в себе си. И когато се натрупа достатъчно такава енергия във вас, ще усетите как започва да струи на всички страни. Точката в центъра е започнала да пулсира и свети със светлината, която на иконите изобразяват като ореоли. Но сега отново се улавяме как мислим. Спираме мислите. Започваме отначало... Прост начин за преодоляване на мисленето е броенето. Броим наум вдишванията и издишванията или само издишванията. Това ни помага да впрегнем ума в нещо просто и абстрактно, което ще ни приближи към търсената Празнота. Броим до десет, а след това - отначало. Едно... Две... Три... Четири... Пет... Шест... Седем... Осем... Девет... Десет... ... Едно... Така следваме циклите на дишането, в едни по-големи десеторни цикли... Това след време ще ни помогне да навлезем в ритъма. Не търсете някакво специално изживяване във вашата дзен-практика, нито особено откритие или постижение. Единственото нещо, което сега има стойност, е вашето непосредствено правене. Седнете на пода. Дишайте. Опитайте се да не мислите. Грешките ще се поправят във времето.

---

Несъвършенството е връх
Трябвало е тука да се разрушава, разрушава, разрушава -
и цената на спасението е било това.
Да разрушиш лицето голо, стигнало до мрамор,
да изковаваш всяка форма, всяка красота.
Да обичаш съвършенството, защото е прагът,
но веднага да го отречеш и го забравиш мъртво.
Несъвършенството е връх.
(Ив Бонфоа)

http://www.mirbg.info

The Mevlevi Order of Whirling Dervishes

The Turkish Sufi order of Mevlevi became one of Istanbul’s most recognizable symbols and tourist attractions due to their eye catching “Whirling Dervish” act.

Whirling Dervish Dance Istanbul-11.JPG



Whirling Dervish Dance Istanbul-5.JPG



What does it look like in action? Here’s a video of a one man show I caught in one of the tourist restaurants at the old city.

Interested in a more professional group dance? here’s from Google video :

If you’re thinking – this is simple, then I challenge you to keep going like that for more than 30 seconds without going completely dizzy and losing your balance. It does require a meditative state of mind and letting go of your surroundings, which the repeating music theme helps with.

Wikipedia explains a bit :

The Mevlevi Order, or the Mevlevilik or Mevleviye (Persian: مولويه – Mowlawīya) are a Sufi order founded in Konya (in present-day Turkey) by the followers of Jalal ad-Din Muhammad Balkhi-Rumi, a 13th century Persian poet, Islamic jurist, and theologian. They are also known as the Whirling Dervishes due to their famous practice of whirling as a form of dhikr (remembrance of God). Dervish is a common term for an initiate of the Sufi path; the whirling itself is known as the Sema and the participants are properly known as semazens. […]

The Mevlevi believe in performing their dhikr in the form of a "dance" and music ceremony called the Sema, which involves the whirling from which the order acquired its nickname. The Sema represents a mystical journey of man’s spiritual ascent through mind and love to "Perfect". Turning towards the truth, the follower grows through love, deserts his ego, finds the truth and arrives at the "Perfect". He then returns from this spiritual journey as a man who has reached maturity and a greater perfection, so as to love and to be of service to the whole of creation.

http://www.filination.com

Dervişane - Sufi Müzik II

Track List
01.Birinci Söz
02.Ramazan Ilahisi (Merhaba)
03.Esma Senfonisi
04.Göster Cemalin
05.Lütfeyle Allah'im & Asik'i Yezdan
06.Askin ile Asiklar
07.Bize Dervis Geldi
08.Selamlama
09.Düstüm Kabe Yollarina
10.Ramazan Ilahisi (Elveda)
11.Kaside-i Bürde

Download HERE

"ЛЮБОВ",Елиф Шафак

Това не е притча за суфизма и исляма.

Това е книга за свободата да търсиш своя Бог.

Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс.
Това е книга за мъката да откриеш път към себе си.

Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец.
Това е книга за радостта да намериш път към другия.

Това не е любовен роман.
Това е книга за любовта.

Елиф Шафак пише ЛЮБОВ в продължение на 15 години и половина. Увлечена по суфизма още като студентка, авторката е вдъхновена от историята на странстващия дервиш Шамс от Тебриз и средновековния духовник, мистик и поет Руми. Във времена на фанатизъм и класови предразсъдъци те отстояват духовността, която носят в сърцата си, и отварят дома си за хора от всички прослойки на обществото. Твърдо вярват в учението за любовта като основна градивна частица на живота, любовта, която свързва хората през векове, култури и географски ширини.

Преди да се превърне в световноизвестен поет, духовният учител Джелаладин Руми търси себе си сред необяснима самота. Въпреки хилядите си почитатели и ученици Руми чувства, че нещо липсва в живота му. Странстващият дервиш Шамс идва в отговор на молитвите му. Тяхното приятелство променя живота на Руми завинаги.

Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата й задача е да прочете и оцени „Сладко богохулство” – роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от „правилата” на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в себе си, Ела осъзнава, че историята на Руми е огледало на нейния живот и че Захара – както Шамс, идва, за да я освободи.

ЛЮБОВ обединява в едно Изтока и Запада, минало и настояще, за да даде на читателя завладяващ, драматичен и жив разказ за любовта. Това е книга, която ни оставя без дъх, но най-вече отговоря на големия въпрос: „Как любовта може да промени живота ни?”.

ЛЮБОВ е първата книга на Елиф Шафак, преведена на български език. Преводът от английски е дело на Емилия М. Масларова. ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ издава ЛЮБОВ само няколко месеца след излизането й в САЩ и само няколко седмици след появата й във Великобритания.

"Егмонт България" издава най-продаваната книга в Турция - "Любов" на Елиф Шафак

"Егмонт България" издава най-продаваната книга в Турция - "Любов" на Елиф Шафак

Първоначално написана на английски език, ЛЮБОВ излиза в Турция през март 2009 година. Книгата веднага се превръща в бестселър, като само за първите три месеца след издаването си достига продажби от 150 хиляди копия, а до днешна дата реализираният тираж e над 400 хиляди копия. Още с появата си на пазара изданието покорява турските класации за най-продавани книги, като се задържа на челната позиция в продължение на три месеца и все още може да бъде открито в първата десетка. Тази година книгата излиза и в САЩ и Великобритания. Най-популярната и обичана авторка в Турция, Елиф Шафак, е родена в Страсбург през 1971 година в семейство на турски дипломати. Завършва висшето си образование в Близкоизточния технически университет в Анкара, а по-късно – магистратура в САЩ. Омъжена, майка на две деца, понастоящем живее в Истанбул. Освен че е най-успешната авторка в Турция, Елиф Шафак е изключително известна и награждавана писателка както в родината си, така и по света. Дебютната книга на Елиф Шафак – Pinham, получава наградата „Руми“ през 1998 година. Това отличие се присъжда на най-добрите философски творби в Турция. Критиците често определят младата авторка като сладкодумен разказвач, умело преплитащ западния модернизъм с източните традиции, създаващ истории колкото лични, толкова и универсални. В следващите 10 години излизат още 7 книги, някои писани на турски, други – на английски език: Sehrin Aynalan (1999); Mahrem (2000) – удостоена с наградата „Най-добър роман за 2000“ година на Асоциацията на турските писатели; Bit Palas (2002) – номинирана за наградата Independent Foreign Fiction през 2006 година; The Saints of Incipient Insanities (2004); Med-Cezir (2005); The Bastard of Istanbul (2006) – номинирана за наградата Orange за художествена литература през 2008 година; Siyah Sut (2007). През 2006 година Елиф Шафак печели международната награда за журналистика на името на Мария Грация Гутули, а по време на Форума на жените, проведен през октомври 2009 година във Франция, е призната за международен изгряващ талант. През 2006 година британското списание „Икономист“ определя Елиф Шафак като най-сериозния конкурент на Орхан Памук на турската литературна сцена. Книгите на Елиф Шафак са преведени на повече от 25 езика. След излизането на романа The Bastard of Istanbul срещу Елиф Шафак е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност. В романа измислени герои говорят за арменския геноцид, което се оказва достатъчно авторката да бъде дадена под съд. Присъдата за подобно деяние е затвор между 6 месеца и 3 години. Елиф Шафак е оправдана. „Оприличавам книгите си на сгради с много врати и стаи. Всеки един читател влиза в сградата през различна врата и прекарва времето си в различна стая, гледайки различен предмет. Когато двама души започнат да четат една и съща книга, те понякога влизат през различни врати в една и съща сграда и излизат, без дори да се срещнат. Милиони хора могат да четат едно и също произведение, но прочитът на всеки един от тях е уникален.“ – Елиф Шафак * * * Деветата книга на Елиф Шафак, ЛЮБОВ, е писана в продължение на 15 години и половина. Увлечена по суфизма още като студентка, авторката е вдъхновена от историята на странстващия дервиш Шамс от Тебриз и средновековния духовник, мистик и поет Руми. Във времена на фанатизъм и класови предразсъдъци те отстояват духовността, която носят в сърцата си, и отварят дома си за хора от всички прослойки на обществото. Твърдо вярват в учението за любовта като основна градивна частица на живота, любовта, която свързва хората през векове, култури и географски ширини. Преди да се превърне в световноизвестен поет, духовният учител Джелаладин Руми търси себе си сред необяснима самота. Въпреки хилядите си почитатели и ученици Руми чувства, че нещо липсва в живота му. Странстващият дервиш Шамс идва в отговор на молитвите му. Тяхното приятелство променя живота на Руми завинаги. Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата й задача е да прочете и оцени „Сладко богохулство“ – роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от „правилата“ на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в себе си, Ела осъзнава, че историята на Руми е огледало на нейния живот и че Захара – както Шамс, идва, за да я освободи. ЛЮБОВ обединява в едно Изтока и Запада, минало и настояще, за да даде на читателя завладяващ, драматичен и жив разказ за любовта. Това е книга, която ни оставя без дъх, но най-вече отговоря на големия въпрос: „Как любовта може да промени живота ни?“. * * * ЛЮБОВ е първата книга на Елиф Шафак, преведена на български език. Преводът от английски е дело на Емилия М. Масларова. ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ издава ЛЮБОВ само няколко месеца след излизането й в САЩ и само няколко седмици след появата й във Великобритания. Българското издание е с обем 384 страници и меки корици. Книгата ще може да бъде открита в българските книжарници след 05.07.2010 година, а цената й ще бъде 14,90 лв.